ЛИЧНО ТВОРЧЕСТВО................

В този брой поместване стихотворения на нашето момиче Диляна от 12е клас,

спец. Парково строителство. С гордост може да кажем, че интересите и постиженията на абитуриентката са разнопосочни, но днес ще разкрием част от интереса й към поезита.

Факт е, че тя поготвя да издаде стихосбирка .

Нереално щастлива

Излязох на балкона, поех дълбоко дъх със дробовете

и полетях над градовете. Слънцето ме галеше с лъчи,

а птиците ми бяха спътници.Понесох се из синьото небе

и пеех песен от сърце.

Разглеждах се навред и мислех за безгрижността,

с която съм сега дарена.Наслаждавах се на мига,когато усетих пулса си в кръвта.От нереално щастие обзета, на едно от облачетата ще поседна.

Имам нужда да отдъхна и пак във полета си да се впусна.

Отново полетях и красотата около мен съзрях,

усетих аромат на пролет и цветя, почувствах и туптящите сърца,

видях усмихнати лица и обля ме топлина, бях щастлива от това,

че има още доброта у хората.

Чувства

Една прегръдка – изпълваме с чувство за пълнота,

една усмивка – променя облика на света,

едно докосване – то разтапя нежността,

една целувка, означаваща много повече от няколко изречени слова,

а всичко това е скрито в твоята душа.

Ти си моят Бог, когото наричам “Господи”.

И нямам нищо по-ценно и по-красиво от тебе, Господи.

Приближаваш ме до себе си, усещаш дъха ми, и сякаш целия свят изчезва, когато съм около теб.Не можеш, но и не желаеш да се бориш срещу начина, по който ме обичаш, защото искаш да съм вечно твоя.